1. Дълбоко дишане се явява причина за неговата болест.
2. Дълбокото дишане е вредно с това, че прекомерно извежда от белите дробове въглероден диоксид (СО2) и се предизвиква дефицит на това вещество в организма.
3. Дефицитът на CO2 нарушава киселинно-алкалното равновесие в организма, средата се алкализира и по този начин се нарушава обмяната на веществата, което се изразява в появяването на алергични реакции, склонност към простуди, израстване на костна тъкан (на прост език – отлагане на соли) и в последствие ракови заболявания.
4. Организмът се защитава от прекомерното отделяне на СО2, стеснява и намалява просвета на каналите по които се отделя СО2 от организма (запушване на носа, образуват се полипи, спазмират се бронхите и артериалните съдове, гладката мускулатура на червата, жлъчните пътища и т.н.), а тъй като по тези канали (бронхи, съдове и т.н.) постъпва кислород, то свиването на каналите предизвиква намален приток на кислород към клетките на мозъка, сърцето и т.н. Тоест дълбокото дишане предизвиква кислороден глад в организма.
По този начин тук действа точен физиологичен механизъм: колкото по-дълбоко дишаме, толкова по-малко кислород постъпва в тъканите на организма.
6. Кислородният глад предизвиква повишаване на артериалното налягане (хипертония), за да подобри снабдяването на тъканите с кислород, чрез свиване на съдовете.
7. Кислородният глад предизвиква появяването на фалшиво усещане за недостиг на въздух (способства за неговото възникване), което предизвиква усилията на болния за още по-дълбоко дишане и колкото по-дълбоко вдишва болният, толкова повече се задушава, тоест затваря се порочния кръг.