От гледна точка на медицинската наука здравето е състояние на тялото, при което всички ключови физиологични константи са в нормалните граници.
Отклонението на константата от нормата включва компенсаторни механизми, които нормализират константата или организмът боледува.
Функционалната дихателна система осигурява поддържане на константи за кислород (O2) и въглероден диоксид (CO2), чието отклонение от нормата включва компенсаторни реакции – бронхиална обструкция или артериална хипертония, които не могат да бъдат елиминирани, докато константите за O2 и CO2 не бъдат нормализирани.
През 1952 г. К. П. Бутейко, лекар, учен и физиолог, прави научно откритие и обявява съществуването на заболяване на дълбокото дишане .
Дълбокото дишане (по К. П. Бутейко) (хипервентилация на белите дробове, алвеоларна хипервентилация) е често срещана и опасна промяна във функцията на външното дишане, характеризираща се с увеличаване на минутния обем на дишане с непроменена метаболитна активност и алвеоларна хипокапния, което води до нарушение на респираторната хомеостаза, а в хронична форма – до появата на заболяване на дълбокото дишане, чиято клинична изява зависи от вида на компенсаторните реакции на функционалните системи на тялото, предназначени да се противопоставят на дълбокото дишане и може да изглежда като бронхиална астма, алергии, хипертония и др.
Болестта на дълбокото дишане (според Бутейко) е клинична проява на хомеостатични и компенсаторни реакции на функционални системи от различни нива, преди всичко на дихателната система, които се формират в нарушение на респираторната хомеостаза и могат да се елиминират самостоятелно, когато съответните константи се нормализират. Както и проявите на заболявания, възникнали в резултат на постоянно нарушение на функцията на дишането, метаболизма и имунитета поради липса или недостатъчност на тези механизми, предназначени да компенсират ефекта от дълбокото дишане (хронична хипервентилация на белите дробове) върху тялото.
Примери за реакции, предназначени да нормализират хомеостазата, са бронхоспазъм и артериална хипертония, които могат да бъдат елиминирани сами, когато респираторната хомеостаза се нормализира, което клинично води до възстановяване.
Такива заболявания в началото на своето развитие се основават на функционални промени, така че тяхното лечение не създава затруднения.
Липсата на ефективност на тези механизми или тяхното елиминиране с помощта на медикаментозно лечение води до органично увреждане, пример е развитието на белодробен емфизем и пневмосклероза, което усложнява терапията и възможно възстановяване.
Нарушаването на респираторната хомеостаза в резултат на дълбоко дишане е причина за постепенното развитие на съответните стабилизиращи реакции (бронхоспазъм, вазоспазъм, повишен холестерол и други) и компенсаторни реакции на функционални системи на различни нива, предимно на функционалната дихателна система (бронхиална обструкция, артериална хипертония и други), което се проявява клинично под формата на съответни заболявания – бронхиална астма, хипертония, атеросклероза, коронарна болест на сърцето. Нарушаването на респираторната хомеостаза при липса или намаляване на ефективността в резултат на медикаментозно лечение на стабилизиращи и компенсаторни реакции е причина за метаболитни и имунни нарушения с развитието на различни заболявания – от наднормено тегло и диабет до онкология.
Речник на термините
Функционалната дихателна система е самоорганизиращ се и саморегулиращ се комплекс от отделни компоненти, който има за задача да поддържа оптимално ниво на кислород (pO2), въглероден диоксид (pCO2), киселинно-алкален баланс (pH) за метаболизма. Крайната цел на цялата дихателна система е да поддържа нормални нива на O2 и CO2 в клетките и тъканите. Теорията на функционалните системи на тялото е разработена от академиците на Руската академия на медицинските науки (RAMS) P.K. Anokhin K.V. Sudakov.
Хомеостазата е способността на една отворена система да поддържа постоянна вътрешна среда и да поддържа константи (температура, кислород, CO2, соли и др.) в нормални граници и в много строги граници.
Респираторната хомеостаза е постоянството на газовия състав на кръвта и тъканите.
„Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-тежка е болестта и по-близо е смъртта на организма“, каза К. П. Бутейко.
К. П. Бутейко предложи да се обединят около 150 заболявания в една голяма група, наречена „заболявания на дълбокото дишане“.